Я падаю. Со стула и с кровати.
Я падаю. Под вечер и с утра.
Я падаю. Как правило, некстати,
Со вздохом или с возгласом «ура»...
Я падаю. Угрюмо и с улыбкой,
Ругаясь и спокойствие храня.
А в равновесии, увы, столь зыбком
Не удержусь, наверное, и дня...
Я падаю, «ломаясь», без последствий;
Все, что вокруг, сбивая и круша;
В течение прощаний и приветствий,
То задыхаясь, то едва дыша...
Вновь на ногах оказываюсь скоро-
Не более секунды на подъем.
В молчании, во время разговора
Я нахожусь в падении своем...
Я падаю. Спускаюсь в злую бездну;
«Мне страшно»- в безысходности шепчу...
Но верю, что бесследно не исчезну!-
Я разобьюсь,
.........................................но все-таки взлечу!..
Я падаю...
© Copyright: Евгения Степанова, 2011
Свидетельство о публикации №111111609405
Свидетельство о публикации №111111609405
Рецензии
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
АЗ ПАДАМ...
Падам аз. От стола, от кревата.
Падам сутринта и вечерта.
Падам. Не на място, като правило,
с въздишка или с възгласа „ура“...
Падам аз. С усмивка и навъсена,
проклинам и спокойствие запазвам.
Но съм толкоз неуравновесена,
че нито ден не ще го аз опазя.
Падам аз.“ Троша се“ без последствия.
Край мене всичко се руши и свлича.
През прощения и през приветствия,
направо се задъхвам, едва дишам.
И на крака отново се изправям -
но не повече от миг съм във подем.
И в мълчание и в разговори,
все съм си във своето падение...
......................................................................
Падам аз. Свличам се в зла бездна.
„Страшно ми е“ – в безизходност шепна...
Но не ще безследно аз изчезна! –
Падам аз,
...............но ще отскоча все пак!...
Юлия Донева 06.08.2014 15:23 • Заявить о нарушении
АЗ ПАДАМ...
Падам аз. От стола, от кревата.
Падам сутринта и вечерта.
Падам. Не на място, като правило,
с въздишка или с възгласа „ура“...
Падам аз. С усмивка и навъсена,
проклинам и спокойствие запазвам.
Но съм толкоз неуравновесена,
че нито ден не ще го аз опазя.
Падам аз.“ Троша се“ без последствия.
Край мене всичко се руши и свлича.
През прощения и през приветствия,
направо се задъхвам, едва дишам.
И на крака отново се изправям -
но не повече от миг съм във подем.
И в мълчание и в разговори,
все съм си във своето падение...
......................................................................
Падам аз. Свличам се в зла бездна.
„Страшно ми е“ – в безизходност шепна...
Но не ще безследно аз изчезна! –
Падам аз,
...............но ще отскоча все пак!...
Юлия Донева 06.08.2014 15:23 • Заявить о нарушении
Здравствуйте, Юлияна. Спасибо Вам огромное за перевод! Моих стихов ещё никто не переводил...я очень рада и благодарна Вам!
С признательностью,-
Евгения Степанова 06.08.2014 23:09 Заявить о нарушении
С признательностью,-
Евгения Степанова 06.08.2014 23:09 Заявить о нарушении
На это произведение написано 10 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.