по Красимир Симеонов
Тук само живея -
небето небее,
дъждът дъжделей…
и вечер в тревата ме има.
Просяк просея,
в шепот шепя…
удушил зад гърба си
зимата.
Самотен самея,
допрял рамене
до зид в изоставена обич.
Пустиня пустея –
изравнена шир…
А търсех най-стръмната болка.
Духът е издухал
май черния дим.
Вълка в мен овъглил. До агне.
Тук само живея-
адресен. И тих.
И ден изденувам. До пладне.
А нощем лепя по паважа
мечти,
обелил последния кокал.
В огнището зъзне
зиморничав стих
от нечия чужда кожа..
Тук само живее
на късове в мен
Човекът от кал .И огън.
И чегърта сместа -
да пробие с глава
мойта глина…
и смигне. За сбогом.
канибал
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111111605848
Свидетельство о публикации №111111605848
Рецензии