четири етюда преди да завали
- Дървото на любовта
е отсечен орех,
купен от двама резбари.
Цял живот го дълбаят.
До слънце…или до камък;
- Птичето тупна в прахта.
Горе останаха две-три ноти
небе от песента му.
И солото на прашката :”едно птиче в прахта”;
- Сенките осъмнаха сами
с картуша от края на реката,
в която нямаше дума
за извор. Или удавени;
- Луната на моето детство
винаги слизаше по стълба
до открехната врата.
Продължението съм забравил
в косите ти…
Заваля.
Свидетельство о публикации №111111207772