Человек без кожи

Стихи посвящены Симе Радченко
http://stihi.ru/avtor/simaradchenko

экспромт

Чужая боль пронзает грудь, до дрожи,
И рвет на части тело, мозг и душу.
Я родилась, наверное, без кожи:
Я не могу без слез о боли слушать.

Чужие раны разрывают сердце!
Болит оно за всех, и я страдаю,
Как будто раны посыпают перцем, –
Сорвали кожу! Я душой рыдаю…

Печаль чужая… Страх чужой? И муки?
Как можно жить, когда вокруг от боли
Страдают люди, воздевая руки
До Неба: раны жгут крупицы соли…


Скажите, разве боль чужой бывает?!
Так и детей чужих я не встречала!
А ваши души так не разрывает?
А я без кожи… каждый день сначала…

08.11.2011

картина "Чужая боль",
художник Тихонова Ирина

А это трепетный перевод моих стихов
Марии Магдалены Костадиновой

Човек без кожа

Чуждата болка пронизва гърдите дълбоко,
на части тялото разкъсва, мозъка и душата.
Навярно, без кожа аз съм се родила:
не мога без сълзи, за болката да слушам.

Чуждите рани сърцето ми разкъсват!
Боли ме за всички, и мъчително страдам,
сякаш раните с пипер люто посипват, -
Кожата ми свалиха! С душата си плача.

Чуждата печал...Страхът чужд? И мъките?
Как може да се живее, когато в болка наоколо
хората страдат, вдигайги нагоре ръцете
в молба към Небето: раните посипани със сол...

Кажете ми, нима болката може да е чужда?!
Така и деца чужди не съм срещала!
А вашите души така ли от болка се късат?
Аз съм без кожа...всеки ден отначало...