Животът е едно навеждане-
за си откъснеш памет.
Или сянка.
Навеждане във себе си,
забравили детето да погалим…
навярно и предмет от нечий спомен.
Навеждане пред бога -
да изпросим пясък
за мъничката жива стъкленица.
И всяка вечер – пред свещта…
отдалечени от смъртта
зад каменния бряг на хоризонта.
Живот – едно напуснато небе,
единствено движение, резка... А всъщност-
следа от думите за теб -
усмивки на безплатни сънища.
-----
Животът – като копче,
изтървано
в неделното око на свободата.
Ела, да пием по метафора.
От нощното кафе
зад лятото.
следа от думите за теб...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111110707903
Свидетельство о публикации №111110707903
Рецензии