Владимир Лавров Чужое время Чуждо време

„ЧУЖОЕ ВРЕМЯ”
Владимир Владимирович Лавров (1951-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧУЖДО ВРЕМЕ

*
Често лети, но в даден момент пълзи примирено
и почива на всяко деление на циферблата.
Но кого да помоля аз да ми отпусне приятелски
още две-три години и може би няколко седмици.
Споменават, че средната възраст за мъж съм подминал
за страната ни – щом този извод чуеш,
вече говориш по-тихо и сякаш виновен се чувстваш,
сгушваш глава в раменете, ей тъй, без причина.
Този, който почина, повярвал в добрата статистика,
гледа строго в тълпата насреща с мъртъв поглед.
Но продължава да къса той от календара жълти листове
всяка сутрин на главния парк-градина в гостната.

*
...няма повече с теб да се срещна аз зная уверен съм
капки дъжд ще отмиват следите ти в моята памет
как ме доведе съдбата тук в чуждото време
където и тебе и мене самия вече ни няма
в тези улички пълни с чужд смях вледеняващо весел
на площади със звън порцеланов от стари сервизи
продължава да бди лицемерното вечно ехо
там на двора където висят на въжето чаршафи и ризи...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Лавров
ЧУЖОЕ ВРЕМЯ

*
Чаще летит, но в данный момент ползет еле-еле,
Отдыхая на каждом делении циферблата.
У кого попросить обновить его, выдать по блату
Еще пару лет, а к ним две-три недели?
Говорят, что я пережил средний возраст мужчины
В нашей стране – когда ты такое слышишь,
То чувствуешь себя виноватым, говоришь потише,
Вжимаешь голову в плечи просто так, без причины.
Те, кто уже скончался, поддавшись статистике,
Смотрит сурово из встречной толпы мертвым взглядом.
Но продолжает срывать с календарика желтые листики
Каждое утро в гостиной центрального парка-сада…

*
мне не встретиться больше с тобою знаю уверен
капли дождя смывают следы твоих ног в моей памяти
как же меня занесло сюда в это чужое время
где не только тебя а себя самого уже не найти
в этих улочках полных чужого холодного смеха
на площадях где фарфоровый звон от разбитых чашек
продолжает жить в притворившемся вечным эхе
во дворе где висят на веревке простыни и рубашки…

http://www.stihi.ru/2011/10/23/5069




---------------
Владимир Владимирович Лавров е роден на 15 юни 1951 г. в гр. Ташкент в семейството на военнослужащ. По образование е строителен инженер. Живее в гр. Смоленск. Пише поезия и проза, превежда поезия от няколко езика. Член е на Съюза на руските писатели, на Руския литературен клуб и на много литературни организации и сдружения. Отговорен редактор е на алманаха на СРП. Автор е на книги, между които и 4 стихосбирки. Публикува в авторитетни литературни издания и алманаси като „Аврора”, „Арион”, „Нева”, „Крещатик”, „Москва”, „Литературная Россия”, „Под Часами”, „Озарение”, „Край городов”, „Сетевая поэзия”, „Острова”, „Настоящее время”, „Новый Карфаген”, „Новое русское слово”, „Форвертс”, „Зеркало”, „Башня”, „Слово|World”, „Русское литературное эхо” и др., творчеството му е превеждано на десетки езици. Лауреат е на международни поетични конкурси, носител е на много литературни награди. Умира на 14 март 2014 г.