Эту песнь - для тебя пою

Ты куда, изумруд, исчез?
Листопаду поддайся, лес.
Где влюбленным даны разлуки,
на конце октября стою.
Эту песнь - для тебя пою…
Пусть в перчатках не мерзнут руки.

Но - уйдешь, словно первый снег,
и - не станет счастливых нег.
Сладких снов Муза нам не стелит,
перебором гитарных струн
уж не будешь талантлив, юн.
Лишь обнимут стволы метели.

Ветру радость - от конских грив.
Приходи же ко мне, мотив!
В нашей памяти ты - счастливый.
Здесь, считая остатки-дни,
мне ладонь свою протяни
и - в далекие перспективы.

31.10.2011


Тази песен за тебе пея

Ти къде, изумруде, изчезна?
Предай се на листопада, гора.
Където разделят се влюбените,
на края на октомври стоя.
Тази песен за тебе пея...
Нека в ръкавици не мръзнат ръцете.

Но ще си тръгнеш, като първия сняг,
и не ще се разлее щастливата нега.
Не стеле Музата за нас сладки сънища,
с дрънкане на китарени струни
не ще бъдеш пак млад и талантлив.
Само ствола ще обгърнат на бурята снежна.

На вятъра радост от конските гриви.
Върни се към мене, мотив!
В нашата памет ти си щастливият.
Сега, преброявайки дните останали,
своите длани към мен протегни
и в най-далечните переспективи.

перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой