В сън ли бях…
в милувка. В смях.
В есенна мъгла осъмнал вятър.
Пазя ли от чужд следа.
С дъх на топло, късно лято…
Залезът ли в мен довя
уморената си възраст.
Вечерна вълна и бряг
с младо вино да възкръсна.
Да ме залюлее в дъх
късно и омайно биле.
И безсмъртниче след дъжд
в шумата край мен да има.
В сън ли бях…или в съня
някой някого е имал.
А подземните звезди
са намерили Спасителя.
По една вечерна свещ
да запали в моето име.
До стена от стар градеж…
и изсъхнало мастило.
- - - - -
…И тръгнах след гнездото си
да търся птица –
дано намеря долу синева.
В крайпътни ириси живееха зениците.
От слепите минути на света.
утопия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111102906182
Свидетельство о публикации №111102906182
Рецензии