Олег Демченко Оловянный солдатик Оловното войниче

„ОЛОВЯННЫЙ СОЛДАТИК”
Олег Леонтьевич Демченко (1953-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОЛОВНОТО ВОЙНИЧЕ

Днес всички виждат свободата нова,
а вкъщи свети крушка с блед светлик,
на масата стои войник оловен –
такъв наивен, новичък войник.

Той мълчалив е. С него е неловко
и всяка дума е брътвеж суров!
Стои си мирно, на гърба – винтовка,
очаква заповед, за бой готов!

На клетва верен, мълчалив страдалник,
жадува жар... Но аз се изморих.
Войника взех и нажежих поялник,
стопих оловото и чайник запоих.

Войниче, ти попадна в трудна битка...
Седя до печката, отпивам чая.
Дървата пукат и в престрелка свиткат,
димът лети като душа към рая.

И мислите ми някъде отлитат –
към сринати рубежи и полета,
към тези набори, деца-войници,
които с жал убиват враговете...


Ударения
ОЛОВНОТО ВОЙНИЧЕ

Днес всИчки вИждат свободАта нОва,
а вкЪщи свЕти крУшка с блЕд светлИк,
на мАсата стоИ войнИк олОвен –
такЪв наИвен, нОвичък войнИк.

Той мълчалИв е. С нЕго е нелОвко
и всЯка дУма е брътвЕж сурОв!
СтоИ си мИрно, на гърбА – винтОвка,
очАква зАповед, за бОй готОв!

На клЕтва вЕрен, мълчалИв страдАлник,
жадУва жАр... Но Аз се изморИх.
ВойнИка взЕх и нажежИх поЯлник,
стопИх олОвото и чАйник запоИх.

ВойнИче, тИ попАдна в трУдна бИтка...
СедЯ до пЕчката, отпИвам чАя.
ДървАта пУкат и в престрЕлка свИткат,
димЪт летИ като душА към рАя.

И мИслите ми нЯкъде отлИтат –
към срИнати рубЕжи и полЕта,
към тЕзи нАбори, децА-войнИци,
коИто с жАл убИват враговЕте...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Демченко
ОЛОВЯННЫЙ СОЛДАТИК

Теперь все видят свет свободы явной,
а у меня в квартире лампа в 40 ватт
да на столе солдатик оловянный, –
такой наивный, новенький солдат.

Он молчалив. Мне перед ним неловко,
как будто все – пустая болтовня!
Стоит он смирно, на плече – винтовка, –
он ждет приказа, жаждет он огня!

Присяге верный, горестный молчальник,
он рад служить... А я уже устал.
Я взял его и, раскалив паяльник,
расплавил олово – и чайник запаял.

Солдат, солдат, попал ты в переделку...
Сижу у печки, пью горячий чай.
Трещат дрова, устроив перестрелку,
летит дымок, как чьи-то души в рай.

И мысли все уносятся куда-то –
к тем разоренным русским рубежам,
к тем новобранцам, мальчикам-солдатам,
которых стыдно убивать врагам... 

http://www.stihi.ru/2009/10/03/2441




----------
Руският поет и преводач Олег Демченко (Олег Леонтьевич Демченко) е роден през 1953 г. в с. Самашки, Грозненска област, Кавказ. Завършил е литературния институт „Максим Горки”. Автор е на седем стихосбирки, сред които „Березовый терем” (1998 г.), „Одинокое небо” (2003 г.), „Сквозь вечность” (2004 г.), „Молчаливый крик” (2006 г.), „Свидание с весной” (2008 г.). Има много публикации в списания като „Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Аероспейс”, „Авиарынок”, „Самолет”, „Очаг”, „Берегиня”, „Меценат и Мир”, алманаси, антологии и вестници като „Парламентская газета”, „Континент”, „Росиийский транспорт”, „Московская промышленная газета”, „Московская среда”, „Красная звезда”, „ВПК”, „Московский железнодорожник”, „Медицинская газета”, „Арсенал”, „Литературна Россия” и др. Над 10 години ръководи корпоративен вестник на отбранително предприятие, а от 2006 г. е главен редактор на няколко московски районни вестника. Превежда сонетите на Шекспир, които издадава в книга през 2012 г. Член е на Съюза на писателите на Русия и на Съюза на журналистите на РФ. Умира на 15 август 2014 г. в Москва.