Забързан ритъм, пулсиращи вени.
Луната зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платено, но недопито.
Зениците свити, порязани с болка,
устата във трудна гримаса.
Обратно броене – незнайно до колко.
Усещане – стягащо ласо.
Лазещи тръпки, безумно студени,
в кравайче е свита душата.
Клепача с две капки, в края стаени,
между небето и между земята.
Край на броене, широки зеници,
ехо от вятър и оплаквачи.
Навярно е горе. Дано да е птица,
детето и късо да плаче.
Дано е птица
© Copyright: Ани Монева, 2011
Свидетельство о публикации №111102809895
Свидетельство о публикации №111102809895
Рецензии