Останах сам.
Далечен за приятели.
Далече и от пътя на дъжда.
Открих забравените семена
в реката си,
довеяни от нечия земя.
В безпаметните сънища по лятото…
останах там. На крачка от снега.
Преписвах нощем дните си.
На чисто.
Свещта у мен попиваше ласкателства.
И в нови клетки спяха апокрифите.
Останах сам … до мъртвите приятелства.
Разсъхнало на пясъка корито.
2
Аз съм малкият нов човек.
Аз съм малкият стъпкан човек.
Днес преплувах своето време
и си донесох спомени от места,
където никога няма да бъда.
Аз съм вашият точен човек,
неуловим в свободата на тъмното.
Пластелинът за ловки ръце,
дето може да пълни гънки…
- - - - -
Ухилен. И с клечка в зъбите.
Надянал усмивка от сито,
Клупът беше там - зад съдиите.
С поръчка за ново убийство.
етюд за два гласа и епилог
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111102706492
Свидетельство о публикации №111102706492
Рецензии