“Тъмно е. И с бог. И без бог.”
Иван Радоев
Тъжно е.
Хромаво някак.
Куцо. И с бог. И без бог.
Кактуси крачат.
Към залез.
В своя…и в чужди живот.
Всеки е в стадо.
След вожда.
И като кръг – окръглен.
Собствено – в чиста кожа.
Ден, подир ден, подир ден…
Тъпо е…Нищим се. Спорим.
С думи. За бог. И… без бог.
Нашенско празно говорене.
В помен от братска любов.
Тъмно. И с виното – тъмно.
Още в следи от душа
лампа мъждука. За спомени.
Или за кръчма. След два…
Никой не срещам.
А в пътя – време да се облека.
И от смъртта да накъсам
вечерно – бели цветя.
Сляпо е…Чоглаво някак.
С бог ли да лъжем? Без бог....
В кръг си наливаме време.
С пръстен от минал живот.
рецитал
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111101802839
Свидетельство о публикации №111101802839
Рецензии