Оксана Халушкина. Когато уморя се да се лъжа...

Когда себе устану лгать...
[вольный перевод на болгарский язык]

свободен превод 


Когато уморя се да се лъжа,
че храмът на любовта ми е пустиня,
на която безнадеждността е име,
ще се върна пак при теб.
Ще се вгледам в дивния ни сън
и ще си спомня, колко чудно беше
заедно да живеем - в този тъй мил сън, -
отдали себе си до край на любовта.

Когато уморя се да се лъжа,
разбрала, че да те забравя нямам сили,
че животът пуст е сред стени унили,
ще поискам да ти кажа 
че все още аз обичам,
себе си в обратното като убеждавам,
горделивостта си като ублажавам,
съдбата да даде ми сили моля...

Когато уморя се да се лъжа,
аз изведнъж ще разбера, че съм закъсняла,
че съдбата отдавна е всичко предначертала
и не можеш върна времето назад…


---

http://www.stihi.ru/2011/05/16/8282

Когда себе устану лгать...
Оксана Халушкина

Когда себе устану лгать,
Что храм моей любви – пустыня,
Которой  безнадежность имя,
Я возвращусь к тебе опять.
Я загляну в наш дивный сон
И вспомню, как чудесно было
Нам жить вдвоем, во сне том милом,
Отдав себя, любви в полон.

Когда себе устану лгать,
Поняв, что позабыть не в силах,
Что жизнь пуста в стенах унылых,
Я захочу тебе сказать
О том, что все еще люблю,
Себя в обратном убеждая,
Свою гордыню ублажая,
Судьбу дать силы мне молю…

Когда себе устану лгать,
Я, вдруг пойму, что опоздала,
Что жизнь давно все расписала
И время не воротишь вспять…

фото:http://www.google.kz/imgres?imgurl

© Copyright: Оксана Халушкина, 2011
Свидетельство о публикации №11105168282
любовная лирика, 16.05.2011 21:54