Книгата-
тънка, сурова, настръхнала.
Разпната клада - в мене гори.
Път да побегнеш
в себе си - няма.
Вече си гол.
Обезлистен.
Боли...
Чуват се някакви
щедри наздравици,
сприхаво кашляне
в шепа.
И шепоти.
Следват похвали, пораснали в намеци:
“Сочно , уви, но скърцат поантите...
Слабо заглавие...Някак по навик ли...
Тука олекваш в себе си, брат.
Щерката, знаеш,
духна за Прага-та…
с онзи чаровно - плешив дипломат.”
Ледено.
Сиво.
С мухъл от дупките.
В книгата следствен съм аз.
Вдишвам с листата и
проза от другите…
Някой - по име и глас.
премиера
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111101403061
Свидетельство о публикации №111101403061
Рецензии