Изповед

             Българио,Българио О!спри,
             каквато те бог сътвори.
             Кът от райска градина,
             твърдина на бури устоима.

             А каква сега си клета,
             унижен и беден ходи човека.
             Разграбвана и корумпирана,
             от страшни ежби раздирана.

             Впогрешен и луд стремеж,
             към своя крах и падеж.
             О!боже спаси я от крушение,
             и от господа,обречени в презрение.

             А народът търпи,търпи,
             власт имеющите съвсем не ги боли.
             Глад и мизерия бавно ни убива,
             стига,повече така не бива.

             Господи,господи,какво време,
             а на управниците им не дреме.
             Майка рожбата си убива,
             син бащата си затрива.

             Големеят и богатеят господари,
             гледат на народа кат на твари.
             Ненужни в техните царства,
             потънали в интриги и коварства.

             Затова ли господи мечтахме,
             живота си жесток проспахме.
             Няма я средната класа,
             оставете вече тази нагласа.

             Депутати и управници народни,
             загърбиха закони родни.
             Близки свои назначиха,
             на местенца удобни ги наредиха.

             Господи,вземи метла,
             омети тия нещастници,
             дошли от градове и села,
             да настанат и у нас празници.

             Негово величество Човека,
             свободно и охолно да живее,
             истински в своята Мека,
             от щастие душата му да пее.

             Навред вилнеят мутри,
             уиски и шампанско се лее.
             Ще доживеем ли до утре?
             Народът в ужас немее!

             Младежта в безизходица живее,
             с надежда по чужбина тръгна.
             Богатство такова не се пилее!
             Радост и щастие помръкна.

             Властници в едно с милионери,
             по партита и приеми,
             до кости ножове са ни опрели,
             боже,боже какви хиени!

             Чужденци се чудят,как народ велик,
             достоен и с история богата,
             допусна подкупен и продажен елит,
             да опустошава  и управлява страната.

             Събуди се народе безгласен,
             от летаргичен сън дълбок!
             Провикни се с глас гръмогласен,
             Нещем продажници и живот жесток!

             Българио,Българио безлика!
             Ще доживея ли мига,
             да те зърна прекрасна и велика?
             Тогава и смъртта да ме повика.