Понякога сънувам още детство
от края на осъмналите пътища.
И като в лошо промити снимки,
падат с тях сухи листа.
И се връщат
в разпилени адреси до чувствата
избледнелите думи на срещи…
Потъмнява платното от сушата,
а богатите дни в акварела
още съхнат до болната шума…
И додето достига те в слово
проумяваш,че това е живота.
(Днес грундираше в теб
с резки злото,
с малко охра. И много посоки.)
Беше мръсно от лепкави погледи…
И предателски хлъзгаво беше.
В тези сиви от студ коловози
снощи някой разраждаше
детство…
Притъмнява в платното
и тихо…
(все по-далече от тялото…)
в сенки на паднали длани
с камък затискам раната.
Все по-далече от тука…
Само звезди ме приспиват.
Аз ли се върнах по памет.
В дните на двама щастливи…
акварел от октомври
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111100603611
Свидетельство о публикации №111100603611
Рецензии