Закаты Залези Красимир Георгиев
Усталой блохою скакал в одинокой планете,
идя от заката к закату судьбы.
Я – маленький принц с цветком. На рассвете
Уснул с поцелуями в губы змеи.
Красимир Георгиев
ЗАЛЕЗИ
Премятам се като уморена бълха над тази самотна планета.
Прехвърлям от залез на залез съдбата си.
Аз – малкият принц, който стъпка цветето
и целуна змията.
http://www.stihi.ru/2011/06/06/3267
Свидетельство о публикации №111092902298