Петр Голубков Апатия Апатия

„АПАТИЯ”
Петр Голубков
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АПАТИЯ

Сред този свят е скучно и противно:
в по-чист и умен няма да се промени...
Аз жребия си влача инстинктивно,
смирено чакам сетните си дни...

(Поетът дълго няма да живее:
душата на поета се износва
от вечния въпрос за дълг и чест.
Не е за този свят – като Христос...)

Ако се прероди душата моя
(в друг свят или в друг облик ще се върна),
със Злото ще се сбия и в двубоя
греховния ни свят ще преобърна.

И ще разбудя Чест и Справедливост,
а Разумът ще бъде висш рефрен...
Но днес ме стяга тягостна сънливост,
простете, братя, май съм изморен...


Ударения
АПАТИЯ

Сред то́зи свя́т е ску́чно и проти́вно:
в по-чи́ст и у́мен ня́ма да се промени́...
Аз жре́бия си вла́ча инстинкти́вно,
смире́но ча́кам се́тните си дни́...

(Пое́тът дъ́лго ня́ма да живе́е:
душа́та на пое́та се изно́сва
от ве́чния въпро́с за дъ́лг и че́ст.
Не е́ за то́зи свя́т – като Христо́с...)

Ако се прероди́ душа́та мо́я
(в друг свя́т или в друг о́блик ште се въ́рна),
със Зло́то ште се сби́я и в двубо́я
грехо́вния ни свя́т ште преобъ́рна.

И ште разбу́дя Че́ст и Справедли́вост,
а Ра́зумът ште бъ́де ви́сш рефре́н...
Но дне́с ме стя́га тя́гостна сънли́вост,
просте́те, бра́тя, ма́й съм изморе́н...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Петр Голубков
АПАТИЯ

…Мне в мире этом – Скучно и Противно:
Он не становится ни Чище, ни Умней…
Я жребий свой влачу лишь инстинктивно
И жду в смирении последних дней…

(Поэт, как видно, жить не должен долго:
Душа поэта „пашет” на износ,
К тому же, вечно гложет чувство Долга…
Поэт – он не для жизни, – как Христос…)

Если Душа моя вновь Воплотится
(В других краях, иль в облике ином) –
Я поспешу с Вселенским Злом сразиться
И Грешный Мир перевернуть вверх дном,

Я разбудить сумею Справедливость
И Разум возвести на пьедестал..,
А ныне – лишь Апатии сонливость…
– Простите, братцы, видно, я Устал…

http://www.stihi.ru/2010/01/18/248




---------------
Поетът Пьотр Голубков (Пётр Георгиевич Голубков) е роден на 20 август 1944 г. в гр. Мариупол, Донецка област в Украйна. По образование е инженер-механик. Над 4 десетилетия пише поезия и превежда на руски и на украински език поезия на автори от Франция, България, славянски страни и страни от бившия СССР. Публикува стихове в местния печат, в сп. „Балтика” и в много алманаси. Двукратен призьор е в литературния конкурс „Золотое перо Руси”, призьор е в няколко международни конкурса за превод на българска поезия на руски и на украински език. Автор е на стихосбирката „Стихи границ не признают”, преводач и съставител е на сборника с поетични преводи „Хороша страна Болгария”. Живее в гр. Мариупол, Украйна.