съвет към скитника в мен

по Янислав Янков

Завърнеш ли се
в себе си
от някой вторник,
не казал никому...
Така, по свойски,
прогледнал в стряхата мисловна...
И видиш в нея
нощните прозорци
с продънени тела
да се люлеят...
Заключената порта
да се блещи.
С резето, спуснато надолу...

Иди до кръчмата отсреща
и си поръчай късно вино.
И не мисли защо е тихо
в домът ти сив...Не питай нищо.
Отпивай бавно.
Там да те напие
до дъно
влагата му тъмна.
Да слизаш с покривите
долу...
И някак в тебе да се съмва.

Поръчай смело нова кана.
Не бързай!
Мъката да те прелее…
Отпивай бавно,
зида оглеждай
докато цял у тебе почернее.
Плати със дребни. И се изнизвай...
Вън кротко дотътри нощта си.
Без глас. Без упрек.
По хляб. И риза.
Резето в себе си затискай.

Заспи в тревите...Надалече
от този свят щастлив. И вечен.
Умри, но не отваряй дума
за къща с паднали резета…
И никога не се докосвай
до зид,
потънал в лунна сянка.
Стани по изгрев.
Като просяк.
И в локвата стъпчи луната...