молба до тате

Прибери се по светло…
От деня – в свойта вечерна къща.
И от стая на стая
подреди в чекмеджета
минутите.
После думите скрий.
И на раклата в тихата пазва
остави да потънат
следите на твоите сънища.

Прибери се по светло-
не замръквай в лика на върбите.
И при лунната сянка не спирай…
Не прекрачвай ти мрака и…никога.
Само дъх е водата без бряг.
И без вятър от билото
преминава през теб.
И изтрива следи. На преминали…

Прибери се по светло…
Тази нощ ще изгоня от раклата
думите.
Остави есента да жълтее.
Там, където пресича лицето си
пътят.
Аз не знам докога ще живее
водата у мен. Докога ще говори.
Докога ще рисувам със думи
мъглата на спомени.
Но ще зная за теб…
Ще усетя сънят ти
от стръмното
как пресича в мен мрака.
И разпалва очите на въглени…

Прибери се по светло.
Само с миг ни разделя завоят.
И замръкват следи  в моето тяло,
нататък…след черното
-----

Прибери се по светло…
В някой ден. Там…от края ни време.
Оцелелите стъпки те чакат.
И питат за тебе.