Глобалната промяна на климата

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ГЛОБАЛНАТА ПРОМЯНА НА КЛИМАТА

                Съдържание http://www.stihi.ru/2013/12/30/6709 „ФЕНОМЕНИ” („ФЕНОМЕНЫ”)

          Три варианта от дъждовете през пустините към ледниците
          ГЛОБАЛНАТА ПРОМЯНА НА КЛИМАТА

          Преди двадесетина години писахме в пресата, че нарастващата слънчева активност и неразумната човешка дейност са задвижили лостовете на необратими процеси, които само в рамките на няколко поколения ще сблъскат човечеството с климатични мутации от глобалното затопляне на Земята до навлизането в поредния ледников период. Някакви синоптици професионалисти отреагираха на тезата ни, като обясниха на читателите, че „е трудно да се прогнозира времето след 15 дни, а да се прогнозира за десетилетия напред е невъзможно”. По онова време учените бяха изключително предпазливи в размислите си за бъдещето на световната екосистема и гледаха на дезинтеграцията на ледените масиви в Арктика и Антарктида, на регионалните климатични промени в различните краища на света, например стопяването на глетчерите в Испания, Австрия и Кавказ, не с тревогата, че редукцията им през последното столетие е съпоставима с предходните няколко хилядолетия, а по-скоро като на любопитни факти. Все още не бяха дошли десетте най-топли години в историята на писмената цивилизация, с които се срещнахме през последните години (предходното десетилетие също бе обявено за най-топлото), не бяха формулирани първите текстове на Протокола от Киото, според който днес държави с 80 % от световното население поеха ангажименти „за борба с глобалната промяна на климата”.
          След „най-горещата” 1998-а много специалисти стигнаха до заключението, че фитилът на глобалното затопляне е свързан с неминуемо бързо от историческа гледна точка глобално застудяване и че поредният ледников период чука на вратата ни. Геолозите стигнаха до категоричната констатация, че ледените цикли са се повтаряли систематично над милион години, като след всеки ~90 000 години тотален студ е следвал разрив, при който студът временно се е отдръпвал за петнадесетина хиляди години. Дълбочинният поглед на учените чрез радиометрични изследвания с помощта на изотопа торий 230, сондажи на утайки от океанските дъна, проучвания на геохронологичните фиксации и ледниковите отлагания и мн.др. стига до извода, че глобалните колебания на климата днес са насочени към активиране на феномена разледяване-заледяване, което е следствие от редица астрономически и земни фактори, свързани с количествата въглероден диоксид в земната атмосфера. В редица публикации бяха обобщени теориите за глобалната промяна на климата и механизмите, довели до нарушеното климатично равновесие, като все по-често се подчертава, че заедно с независещите от хората причини, водещи към глобална промяна на климата – увеличаването на яркостта на Слънцето, промяната на оста на въртене на Земята, нестабилността на плоскостта и ексцентричността на орбитата, процеса към „зануляване” на земния магнетизъм и мн.др. астрономически параметри, та заедно с тях унищожаването на горите и индустриалното замърсяване на въздуха и почвата са се превърнали в капките, с които е преляла чашата на необратимите климатични процеси като промяната на гигантските водни ленти на топлите океански течения, засиления парников ефект, разграждането на озоновия слой над планетата и др. Така, без да е основен фактор, човекът е отключил вратата към неминуемите природни бедствия, съпътстващи глобалното затопляне и близко скаченото към него глобално заледяване. Синоптици професионалисти продължиха да обясняват на населението, че било несериозно да се правят прогнози за глобалната промяна на климата. Видите ли, нямало било закон, по който климатът да се променя, не било като Закона на Ом например, където напрежението е равно на силата на тока, умножена по съпротивлението. Въпреки че светът вече биеше камбаната на тревогата от глобалното затопляне, държави и икономически групировки гласуваха мащабни инвестиции в проекти за намаляване на вредните емисии, а учени търсеха екологични подходи, обвързващи климатичното бъдеще с агрокултурите, та въпреки това според „климатичнине скептици” проблемът бил преувеличаван, по-скоро въобще нямало подобен проблем.
          През последните години въпросите, свързани с глобалната промяна на климата на Земята, станаха водещи в световните средства за масова информация. Специалисти от Британия, САЩ и Австралия запознаха света с тревожните констатации на Международната работна група по климатична геоморфология, Протоколът от Киото към Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени влезе в сила, ратифициран на 16.02.2005 г. от Европейската комисия и от още 140 нации, индустриалните държави се ангажираха със законодателни промени, свързани с намаляването на емисиите от вредни газове до края на 2012 г., Европейската агенция по околната среда представи данни, че зачестилите бури, суши, наводнения и др. климатични крайности са резултат от глобалното затопляне, и препоръча да се работи за адаптирането на човечеството към новите климатични условия.
Но да се върнем към дилемата – глобални климатични промени, да, но към топло или към студено? Да започнем със затоплянето, защото е по-близо пред нас и вероятно ще засегне нашите деца и внуци.
          Ако потърсим исторически аналог за глобално затопляне на планетата, ще се сетим за Преселението на народите, описано в Библията, пример за продължителна миграция на големи групи хора в търсенето на по-приемливи за живеене територии. Ако се вгледаме в историческата карта на света, ще видим, че пустинята непрекъснато е завладявала нови територии. Процъфтяващи градове, намиращи се сред пищни равнини, са се движили към своя неизбежен залез. Климатичните промени неведнъж са водели до прогресивно изсушаване на зони от средните ширини и до периодична миграция в двете полукълба от екватора към полюсите.
          Климатът на планетата се променя, факт е. Процесът се проследява чрез сателитни програми, компютърни модели, радиометрични, спектрометрични, фотодиодни, детекторни, болометрични и мн.др. изследвания, набелязващи активните рискови геоморфоложки и климатични процеси. Затоплянето, от една страна, е свързано с методичното повишаване на слънчевата активност и на емисиите горещи плазмени облаци от зареден с електричество газ, изхвърляни периодично от Слънцето към Земята. Яркостта на Слънцето се увеличава само с 0,000001 % на всеки сто години, но това не бива да ни успокоява, защото процесът е обвързан с хиляди основни фактори, в резултат на които спрямо предходни исторически периоди днес океаните абсорбират в пъти повече енергия от Слънцето. Това е една от носещите колони за нарушаването на енергийния баланс на Земята. През последните сто години средните температури на планетата са се увеличили с близо 0,6 оС, като рекордьор в пътуването към пустинята е климатът в Австралия, зачестяват резките обрати във времето, полярните шапки се отдръпват към себе си, Арктика се затопля с невъзможно на теория темпо – само за година глетчерът Илулисаг в Гренландия се „изтегли” с над 7 км, най-студеният континент Антарктида също се държи необичайно „топло” – леденият му шелф се разпада с над 1000 кв. мили годишно. И пр., и пр., не е задължително да си синоптик, достатъчно е да следиш новините.
          Променя се глобалният порядък на атмосферната циркулация, която е един от главните климатообразуващи фактори, а мутацията на основните въздушни течения прави атмосферата още по-непредсказуема и дестабилизира климатичните зони. Екваториалните, тропичните, умерените и арктичните въздушни маси стават все по-непредсказуеми като пияни фехтовчици, които преплитат шпагите си. С повишаването на световната температура се размиват и преместват границите между 13-те климатични пояси на Земята (екваториален и по два субекваториални, тропични, субтропични, умерени, субполярни и полярни). Това, казано с малко думи, означава необичайни валежи, намаляване на ледената и снежната покривка, напредване на пустинята, суши, пожари, бури. Означава, че по един или по друг начин спусъкът на климатичните промени е дръпнат.
          И ако сравним библейското преселение на народите с очакваните обществени катаклизми след евентуално предстоящата глобална промяна на климата на Земята, то ще е като да сравним слънчев загар с топлинен удар. Във времената, когато броят на жителите на планетата е бил ограничен и границите между отделните общности са били до голяма степен условни, миграцията не е била съпътствана от съществени негативни последици, а само от регионални битки между местни племена, но днес (само през последните пет столетия човечеството се е увеличило 15 пъти; днес населението на Земята наближава 7 млрд. души, а в средата на века ще надмине 9 млрд. души) масовото преселение след климатична катастрофа ще доведе до проблеми и бедствия, сравними с опустошенията при световна ядрена война. Опустиняването, разтапянето на ледниците и скаченото с него вдигане на нивото на световния океан ще доведе до смъртта на милиарди земни жители и ще може да се оприличи единствено с библейския Потоп.
          Важен въпрос: каква е ролята на днешната цивилизация при задълбочаването на климатичните повратности? Отворил ли е съвременният човек Кутията на Пандора, активирал ли е копчето на природните катаклизми?
          Днес като следствие от човешките дейности всяка година в атмосферата се отделят 25 млрд. т въглероден диоксид, един от газовете, стимулиращи парниковия ефект. Това прави над 2 млрд. т месечно, близо 70 млн. т дневно, близо 3 млн. т в час, 48 хил. т в минута, 800 т въглероден диоксид в секунда. От изгарянето на горивата – въглища, петрол, земен газ, дърва – в транспорта, в енергетиката, в промишлеността. През последното столетие нивото на въглерод в атмосферата се е увеличило с 25 %, нивото на азотен окис с 19 %, а нивото на метан се е удвоило.
          Днес живеят близо една трета от хората, живели някога на Земята. Въпреки че човешката намеса над околната среда изглежда нищожна спрямо природните и космическите фактори, тя би могла да се окаже капката, след която чашата на глобалните климатични промени да прелее. Човечеството използва огромния резервоар от концентрирана енергия, създаван от природата милиони години, днес ~80 % от използваната енергия идва от изкопаеми горива. Но какво да се прави? Според специалистите дори и след десетилетни инвестиции чистата енергия, получавана чрез т.нар. чисти технологии (слънчева, вятърна, биологична, геотермална и др.) и алтернативни източници ще осигури едва ~3 % от световното електричество. По отношение на енергийното бъдеще между учените съществуват сериозни разногласия и по въпроса „какво трябва”, и по въпроса „какво не трябва”. И все пак алтернативите са малко. При анализите на енергийните нужди на планетата Световният енергиен съвет и Международната агенция по енергетика са категорични, че е необходимо рязко развитие на ядрената енергетика, на пръв поглед – щадяща въздуха, но замърсяваща почвата, а погледнато по-внимателно – генерираща многократно по-малко замърсители.
          Учените не са единодушни и по въпроса за влиянието на човешката дейност върху климата. Според американския метеоролог проф. Ричард Линдзен например влиянието е голямо, а британският експерт Джеймс Анан е на противното мнение. Според ръководителя на програмата на ООН за околната среда Клаус Тьопфер са необходими спешни мерки за намаляване на въглеродния диоксид, а според комюникето на специалистите от Г-8, представено в Гленийгълс, Шотландия, тезата за връзката между човешката дейност и промените в климата е отхвърлена.
          Експертите продължават да спорят, коренно противоположни теории за промяната на климата преплитат шпаги, а през това време биосферата продължава да се дестабилизира.
Не разбрахме, питате, какво все пак ни очаква?
          Възможни варианти при глобалната промяна на климата на Земята:
          ОПТИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ. Икономиката, стопанството и инфраструктурите се приспособяват към новите климатични условия. След няколко 11-годишни цикъла на слънчевите вариации е възможно „успокояване” на слънчевата активност и стабилизиране на земното магнитно поле. През това време науката напредва, технологиите се развиват, а снижената енергоемкост на индустрията помага за защитата на околната среда. До средата на века хората облагородяват пустините с генетично изменени растения, които „заработват” за създаването на по-подходящи условия за живот. Подобни растения могат да виреят дори на Марс, където ще подготвят Червената планета за бъдещите земни преселници.
          ПЕСИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ. Слънцето разгаря своята пещ. Нивото на въглероден диоксид продължава да бележи рекорди. Променят се глобалната атмосферна циркулация и пътят на топлите океански течения. Нараства интензивността на природните бедствия. Температурите на Земята се вдигат с над 1,5 оС, нивото на световния океан се вдига с над 1,5 м. Изчезват островни, крайбрежни и крайпустинни нации и територии. Преселение на народите. Пясъчни смерчове оглозгват голяма част от човешката цивилизация и превръщат оцелелите ни потомци във варвари.
          ТРАГИЧЕН ВАРИАНТ. Слънцето, вулканите и човекът пренасищат атмосферата с прах и газове. Температурите се покачват с 5,8 оС. Парниковият ефект и високите температури стопяват ледовете, но потопът задвижва лостовете за обратния преход. Безкрайните дъждове абсорбират въглеродния диоксид и бързо се появяват ледниците. Продължава разпадането на геомагнетизма, разширяват се озоновите пробиви, нараства космическата радиация. Слънчевите лъчи се отразяват в нарастващия сняг и ледниците се разпростират – към екватора и към следващите 90 000 години. Част от човечеството би могла да оцелее, но не и цивилизацията, която познаваме.


          ооо Пустините, заемащи над 20 млн. кв.км (което е повече от териториите на САЩ, Индия и Китай, взети заедно), нарастват непрекъснато. Най-голямата пустиня на земята Сахара се е разпростряла на дължина 5700 км и ширина над 2000 км от Атлантическия океан до Червено море и от Средиземно море до Нигер, р. Сенегал и ез. Чад. Заедно с либийските, арабските и нубийските й части Сахара заема площ от 8 млн. кв.км, над 1,2 млн. кв. км са покрити с пясъчни дюни. На места не вали с години, температурите варират от +56,3 оС до –18 оС. Близки характеристики имат пустините Такламакан в Западен Китай, Тар в Индия, голяма част от Арабския полуостров, Намиб в Африка, Мохаве, Хила и Атакама в Америка, Голямата пясъчна пустиня и Голямата пустиня Виктория в Австралия и др.

http://www.stihi.ru/2012/05/10/7953


               * (рецензия: Евгени Алексиев)

               Интересная и очень значимая тема для нашего понимания будущего и для нашего представления о будущем. Что случится и как будет выглядит мир и человеческая цивилизация через 50, 100, 200 лет, а через 500, через 1000 или 2000 лет?
               Футурологи высказывают предсказания (научные), в которыми они говорят за какие-то экспоненциальные (т.е. все больше ускоряющиеся) перемены в следующие 50-60 лет. Они Выдумывают тезы, что, на основе ускоряющегося прогресса в науке и в технологий в последние 20-30 лет, можно якобы предположить еще болшее ускорение постижений в науке, технологии, медицине и т.д. в следующие 20-30 лет, чуть ли не через 30 лет наука и технологии достигнут свой максимум, так называемая „технологичная сингулярность”, какой то момент научново и технологичново насыщения, когда будет технологичный взрыв, интеллигентные роботы начнут производить себеподобные с нарастающей скоростью, в каждом моменте будут новые технологии и т.д. Это они говорят на основе развития компютерной технологии и софтуера в последние годы при котором каждые 2-3 года результаты удвояются и пр. Есть такой американский Гуру футурологии Курцвейл. Недавно в России был футурологический симпозиум и он там присутствовал. Есть сайт в интернете с информациями об этом форуме.
               Но я не верю, что все будет именно так. Мои наблюдения о развитии человеческого общества, международных отношений, положении в разных странах Африки и Азии, состоянии взаимоотношений, человеческой психологии, степени развития человеческой морали, степени духовного и интелектуального развития – говорят мне, что все будет гораздо сложнее и медленнее, чем футурологи „експоненциального” прогресса и „технологической и научной сингулярности” считают и прокламируют.
               Будут срывы, остановки, замедления, регресы, кризы, периоды замедления и остановки прогресса, конфликтов и, кажется еще много войн, может быть региональных, может быть глобальных. Основной проблем - психология человека, преобладание его личных и сравнительно елементарных интересов, нелегкий процес человеческого образования и духовного развития, и в результате – повторяющиеся проблемы и процессы в отдельных странах и в мире в целом.
               Не верю в этой „технологичной и научной сингулярности”. Более того, еще не известно по коком пути человечество продолжить свое развитие в отдаленное будущее. Пока человек не успел пройти большой путь в сторону своего внутренного развития. Не верю, что все будет продолжать таким гладким и равым образом как до сих пор в посленые 50 лет после Второй мировой войны. Хотя для некоторых народов вообще не было так гладко и равно, но я говоря в целом – в глобальном контексте.
               В этом смысле интересно как будет развиваться и климат, какие катаклизмы появяться в результате человеческой глупости и безрассудства, какие перемены, какие последствия, как все это отразиться человеческой цивилизации, кто и что останется на земле, что будет через 500, через 1000 и через 2000 лет.
               А можно ли себе представить чно будет через 100 000 лет, а через 1 000 000 лет. Будет ли тогда эта наша человеческая цивилизация? Будет ли человек на земле? Будут ли машины только? Будет ли только изкуственный интелект? Будет ли человеческий разум вставленный в енергетической форме только? Или будет новая биологическая человеческая или другая землянная расса интеллигентных существ?
               Все эти вопросы важны для того, чтобы оценить наше поведение и наши стремления и вообще чтобы понять имеет ли вообще смысл то, что мы делаем и думаем.