Андрей Германов - Да я и так все время ухожу...

Да я и так
все время ухожу.

Не стоит обижать –
ведь приговор мой ясен.
В момент рождения
звенящая, большая тетива
отправила в меня стрелу со звоном.
Я сплю, дышу, гуляю и люблю,
                а та летит
                сквозь пропасти –
                искать
                меня.

Ее порой во сне я вижу.
Во сне ведь так красиво умирать.
Сентиментально как-то.
А та летит сквозь пропасти –
меня достанет.
В пути
пронзит.

Зачем
вся эта мишура?

И почему у нас так память коротка,
забыли почему:
стрелу?

ОРИГИНАЛ:

*  *  *

И без това
аз непрестанно си отивам.

Не ме обиждайте –
и без това присъдата е ясна.
В мига на мойто раждане
една огромна и звънтяща тетива
е пратила по мен стрела звънтяща.
Аз дишам, спя, разхождам се, обичам,
                а тя лети
                през бездните –
                тя търси
                мен.

Понякога аз нощем я сънувам.
Красиво е насъне да умираш.
Сантиментално някак е.
А тя лети над бездните
и ще ме стигне.
Сред пътя ми
ще ме прониже.

Защо са
всичките боричкания?


Защо сме толкоз късопаметни,
защо забравяме:
стрелата?