Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая,
да минат хергелетата слова,
а някъде съвсем накрая,
наместо точка, изгрей луна,
започвам бурно да рисувам
най-обикновените неща,
които правят от живота
разпенен, мощен океан.
И съм така щастлива,
унесена във своя свят,
че всяка дума се разлива
и влива тихо в нечий блян.
Приливи
© Copyright: Весела Йосифова, 2011
Свидетельство о публикации №111091000475
Свидетельство о публикации №111091000475
Рецензии
Плохо понял ,мелодично ясно ,что про счастье и океан .Вам удачи и теплого океанского ветра.
Юрий Соколов 5 15.09.2011 10:30 • Заявить о нарушении
Юрий Соколов 5 15.09.2011 10:30 • Заявить о нарушении