Очаквах да те срещна
в думите,
осъмнали отвън…с прозореца,
стените и балконите…в стрехите.
По бавното течение на вените.
Или до нощната икона
очаквах да те срещна.С дните.
Оставени самотни. И забравени.
Далече, надълбоко във очите ми,
потъват звуци и движения,
които не посях и днес в лехата си,
които търсеха
в следи от синьото
единствено
следите от дъжда на някой,
живял отдавна…надалеч от тук…
в съня на пустия паваж,
в тъгата,
останала с подгизналите улици.
Единствен търсех твоя глас.
За думите, в които днес те нямаше…
-----
Надолу, в пристана на мрака,
в забравен път един от лятото,
потънало във сенки на приятелства,
най- тихото море по теб изпращах.
Не отминавай в моето очакване…
не отминавай моето очакване.
есенни думи
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111090506088
Свидетельство о публикации №111090506088
Рецензии