Лехите тук потънали в бодли.
И някой е изтръгнал днес цветята.
Разсъхнало, корито кърви
от тялото ръждиво на чешмата.
Врабците сякаш са на пир-
кълват черниците оттатък.
И мислиш:” Колко бели дни
в смъртта на този дом изплака…”
Под бурена лежи дувар.
До портата тъмнее сито.
А детството е тук - дъга
рисува още по стените.
Разбито…Сенки от живот.
Кълват врабците тишината.
И в спомена, до късното вино,
прибирам нощния си вятър…
А утре пак ще съм на път-
смълчаният ми ден ще отминава.
Съвсем разсъмнал в мен светът,
към тебе ще се приближава…
завръщане
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111082806749
Свидетельство о публикации №111082806749
Рецензии