Неделята е циганка крадлива.
Посяга в мен.
И взема огледалото…
Варосаното тяло на свещта
подпира още
моста ми. От спомени.
И гледам с него
как тече
реката в бяло. По вечерника.
В събудените сенки
на върба.
В попътни думи.
И следи от есен.
Неделята в смълчаната трева
е пъстроокото дете на дявола.
Забравено, на вечност от дома,
посяга днес…И чупи огледалото.
Като картина на Дега-
потъва в стъпки светлината.
Така живея- до река.
Опазил брегове. И вятър.
А някъде, до късните жита…
в неокосени дни след някой-
от своята неделя Любовта
измисляше самия край. На лятото…
неделята е циганка крадлива...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111081606117
Свидетельство о публикации №111081606117
Рецензии