Последние шаги лета
Мария Магдалена Костадинова -
Последните стъпки на лятото...
в последните
стъпки на лятото
тъжно жълтеят
тревите
и мислите
в голи глухарчета
думите скрити
вечерният вятър
отнася...
не сипе луната
по речния пясък
монети
небесни от злато
търкулва
сумракът кълбо
от тъгата
дъждовните капки
повлякла...
пролазват пак
сенки
от облаци сиви
по мократа длан
на реката
рисуват тополите
с връхчета живи
пътека за щъркели
горе незримо…
скатава денят
часовете си
светли
в съня на върбите
дъждовно
в душата ми
август наднича
с последните щрихи
на стихове бели…
Последние шаги лета
Лето уходит. Всё дальше шагает...
Травы желтеют... Уходит любовь!
Мысли, как пух облетевший витают...
Носятся ветром слова мои - боль...
Даже Луна экономит монеты
И не роняет в прибрежный песок.
Раньше закаты и позже рассветы...
Катится сумрак - осенний клубок..
Капельки грусти, сплетаются в нити,
Холод разлуки, тоски, в них живёт.
Шепчет нам Осень: "Живите! Живите!.." -
Раны, холодными нитями шьёт.
Олег Глечиков
Свидетельство о публикации №111081405069
Рад,что заглянула. Я обязательно зайду к тебе, прямо сейчас!
С теплом,
Олег Глечиков 14.08.2011 18:26 Заявить о нарушении