среднощ

            по Драгомир Шопов


Не се събуждай…
Няма никой в съня ти.
Само моите стъпки
след трудните дни.
Ще приседна до нощната маса
и в минали мисли
тишината над мен…
и над теб
ще вали.

Ще те гледам в съня…
как потъва
в лицето ти
вятъра,
а от сенките капят вечерни листа.
И далечна, и близка,
допряла ръката ми,
Есента ще си тръгне
от нашия свят…


Рецензии