Така и не успях да остарея-
реките в мен текат
по старите места.
Върбата чака да възкръсне
в нея
отново утрото.
И в слънчевия злак
от шепа спомени денят да тръгне…
Така и не успях
да събера
в едно лице
отминалото време.
С глухарчето край залезния път.
И тъмната прегръдка на вечерника.
Така и не успях
да продължа
в две линии, откраднати от лятото,
началото добро
на есента…
У мен
по старите места
текат реките.
И все тъй носят раждането.
След смъртта.
Така и не успях…да остарея.
съдба
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111081106342
Свидетельство о публикации №111081106342
Рецензии