по Янко Димов
Как смешна ми изглежда
вашата жизненост
в борбата днес
за слава. И пари.
Домашната ви
зле прикрита
“искреност”…
докато ножа ми забивате.
Да, вие-
от галерията с плесен.
Поникнали от сенки кукловоди.
Аз няма тъй да ви се дам…
и мен наесен
да ме “изпроводят”.
Опива ме да съм свободен.
Такъв – чепат. И еретик …различен.
Да не сънувам трескав
пост “народен”
И в нощите ми
лунният светлик
да крие
само моето “обичам”…
Душата вътре да е вик.
И да ме пази
от думи на безплодна суета.
Вик срещу подлост и съблазни.
Вик в празнотата на света…
А вие…Останете си със здраве.
В безродни и безхлебни снегове.
Поетът няма нужда от награди.
А само от едно небе…
вик
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111072305742
Свидетельство о публикации №111072305742
Рецензии