реальности подчинив

Я реальность за дверь гоню
и спешу дописать в меню
фантазийное, всем в угоду.
Пусть вся жизнь затрещит по швам!
Как же я благодарна вам,
не взиравшие на погоду!

Ты реальность верни назад,
все отдав за лучистый взгляд
и за пение то дуэтом.
И – засветится нимба круг!
Как тебе благодарна, друг,
что меня называл поэтом.

Мы, реальности подчинив
над рекой златокудрость ив,
не спешим в облака и выси.
От того, что еще болит,
как земля от других орбит,
так от вас, день и ночь, зависим.

22.07.2011


на реалността подчинени...

Реалното зад вратата прогонвам
и бързам в менюто да добавя
всичко от фантазиите в полза.
Нека животът по шевовете се пръсне!
Как само съм ви благодарна,
към времето не взирайки се!

Реалността ти назад пак върни,
всичко отдай за погледа лъчист
и за пеенето в прекрасен дует.
И ще засвети кръгът на ореола!
Как съм ти благодарна, приятелю,
че признателно ме нарече поет.

Ние, на реалността подчинени
като над реката косите на върби,
не бързаме към облаци и висини.
От това, което все още ни боли,
като земя от орбити други,
така ден и нощ от вас ще зависим.

перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой