Автор - неизвестен. Магистралы, магистралы...

Да... за съжаление това е така... аз не зная, Анна, къде Вие сега живеете, но в България това е така... икономиката е разрушена, селското стопанство е разбито... военният комплекс - също... здравеопазването е под морското равнище... образованието, с което страната винаги се е гордеела - го няма... църквата е в разкол и разединение... навсякъде - корупция... промишленост, гори, народно стопанство - всичко е разграбено и в разруха... монополите задушиха дребния бизнес... младите хора, всеки, който може нещо - отива в чужбина, бяга от страната, като от проказа... в 21-вия век, в Европа, хората тук тънат в мизерия, недоимък и страдание...

Едно време "НЛО" в една от песните си пееха "бог - високо, цар - далеко, по среда им - сам човекът, мъкне своя житейски хомот...".

Природата е чудесна, райско място... и не е вярно, че българинът не е родолюбив и не обича родината си... но, както преди години каза Иван Кулеков от екрана на телевизията, в едно предаване от Шоуто на Слави Трифонов по bTV,

това, което разделя българина от неговата родина, е българската държава.

А още по-рано, в зората на "демокрацията", вестник "24 часа" на цяла страница пусна статия със заглавие, с големина на буквите, като на тези в наименованието на вестника: "В България останаха само некадърните, пенсионерите и циганите" . И това все повече става истина.

Не знам дали знаеш кой е Светослав Пеев. Актьор, завършил ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (1964), актьор и директор в Сатиричния театър, от където бе уволнен без обяснение и предупреждение. Човек с участие в 23 игрални филма, в над 1100 театрални постановки, над 100 телевизионни постановки, четири години пресаташе на футболния клуб "Локомотив-София".
Но аз съм гледал постановки, в които той играе - по-точно, играеше... Защото от над десет години той играе и преподава актьорско майсторство в "Театро Сатирико", Никозия (Кипър).
Ето какво каза той в едно свое интервю (вестник "Сити Маркет" (София), 29 юли-04 август 2005, стр. 6):

"Напрежение. Някакво напрежение цари навсякъде. В градския транспорт - искаш да се качиш или да слезеш, хората те гледат враждебно.
По софийските улици шофьорите карат колите агресивно - всеки иска да изпревари и да премаже другия.
Във въздуха има електричество. Трябва само една малка искра и атмосферата ще се взриви.
Прави ми впечатление тъжната картина по тротоарите. Хората вървят унили и замислени. По-ведри и усмихнати са само децата и младежите.
Почти всички други останали са мрачни, живеят ден за ден.
Става дума, че

бъдещето тук е абстрактно понятие ..."

Това звучи страшно. Но е истина...

Благодаря за рецензията.

Емил Миланов   12.04.2012 09:20   Заявить о нарушении