Времето
Автор: Генка Богданова
Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени.
Но в телата – вече уморени,
Но сърцата ни – от болка свити,
Още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга,
И тревога тиха във сърцата ляга.
А часовникът тиктака ли – тиктака
и държи без сън очите ни във мрака.
А душите млади за любов копнеят,
И с мечти красиви до смъртта живеят.
ВРЕМЯ
Перевод П.Голубкова - Украйна
Время - бежит неумолимо.
Старость, увы - неотвратима.
Пусть годы показали нам хвосты,
Но, хоть тела наши - устали,
Сердца нам - боли измотали,
Слышней нам - звон и пение мечты.
Неумолимо мчится время,
В сердцах – глухой тревоги бремя.
Часы бубнят свои «тик-таки»,
Глаза лишая сна во мраке.
В юной душе ж – любви приливы,
Мечты ж – до самой смерти живы.
Свидетельство о публикации №111070408125
Лариса Семиколенова 21.02.2014 23:59 Заявить о нарушении