Красимир Георгиев Негърка със синьо око

IV Международный конкурс
http://www.stihi.ru/2011/11/24/11014
http://www.stihi.ru/2012/01/16/1286
в период с 1 МАЯ 2011 г. по 20 ДЕКАБРЯ 2011 года.
1 МЕСТО

Присуждается ОЛЬГЕ ШАХОВСКОЙ за перевод стихотворений
КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА: "НЕГЪРКА СЪС СИНЬО ОКО"...
(ВНЕ КОНКУРСА)

Песен, посветена на актьора Радко Дишлиев

Някъде, някъде
в Африка, в Африка
влюбих се безумно в едно
диво създание,
дивно създание –
негърка със синьо око.

Но ми изпрати
вуду проклятие
племенният страшен шаман –
с черна магия
да ме покрие
негърка със синьо око.

Вятърът скитник
заплете душите ни
в пясъчно греховно кълбо.
Устни оазиси,
глезени лебеди –
негърка със синьо око.

Ще ме приеме ли
в своето племе
моята кафява любов,
ще ме опие ли
с бяла магия
негърка със синьо око?

Няма да стане,
решават шаманите,
негърка със синьо око
ще си изпати
от вуду проклятие
в огнено любовно гнездо.

Ще я прегърна аз
и ще замине тя
в огнено любовно гнездо,
ще се превърне на
дюна в пустинята
негърка със синьо око.

И я погълнаха
жълтите пясъци
в огнено любовно гнездо.
Няма я вече,
бели човече,
твоята кафява любов!

Някъде, някъде
в Африка, в Африка
търся песъчинките страст –
моята нега,
моята негърка –
негърка със синьо око.



МОЯ ШОКОЛАДКА
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Автор литературного перевода О.Шаховская (Пономарева)


Я в Африке подвергся испытанию:
влюбился по уши в редчайшее создание,
Мой разум помутился как-то сразу, –
Увидел негритянку с синим глазом.

Старейшина, он спец различных магий,
от деда Вуду знал, не по бумаге.
Наслал проклятье на меня шаман,
я вдруг невидимый «словил» аркан.

Скиталец-ветер, с ним плутают души,
о чём ты думаешь, кого ты слушаешь?
Грех вездесущ, словно песочек с пляжа…
Лебяжья грация и губы влажны…

В своё ты племя прими скорее, Жрица,
пьяняща магия любви, добиться…
Теперь покоя нет ни днём, ни ночью,
глядятся в душу мне озёра-очи.

Не примет племя – проклятие встанет,
«Здесь магия беду опять шаманит,
терпеть им пламя во гнезде любовном –
отыщет пару средь своих и ровню».

Мы на прощанье обнялись, уехал,
глядел я долго-долго, в сердце эхом…
А Шоколадка быстро дюной стала,
в мечтах и грёзах  юною осталась.

Искрясь, ссыпается в ладонь песок,
но нету милой – помню голосок.
Я – белый человек – ищу по свету
любовь, зачем загубленную эту?!

Я в дюнах Африки
ищу песчинку страсти –
свою песчинку счастья,
любви песчинку и надежды,
мечту ищу,
у ней от неба вежды!

Июль, 2011