Снова что-то

Снова стучит,
преломляя желанье,
ветка любви,
как судьбы наказанье.

Снова течет,
обнимая этюды,
близкая нежность,-
рассвета флюиды.

Снова шумит,
отнимая сознанье,
вязкая страсть,
как твое указанье.

Снова журчит,
создавая надежды,
голос волос,
запивая одежды.

Снова влечет,
выбивая признанье,
тело твое,
как надежды призванье.


Рецензии