Отдалечавам се от теб…
тъй бавно.
От сенките на дланите…
или косите.
От улиците в този град
и бялото
око на слънцето
в усмивката.
Отдалечавам се от теб…
като при отлив.
От всичко живо,
сред което съм те имал…
В оголените острови на паметта.
Или из плитчините на годините.
Отдалечавам нощем
стара болка.
От края на угасналия ден.
Заслушан в звуците
на чужда обич…
Откъснал стъпките ти в мен.
И сам ще бъда
бряг…скала. И пясък.
И сам ще чакам
прилива през май.
Защото се боя да си призная,
че се изгубих в теб…
докрай.
късно лице
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111062705360
Свидетельство о публикации №111062705360
Рецензии