Еньовден
по лятото.
В слънчев лъч, през очите оплели дъжда.
От крилото на птица
будиш нощем
в мен вятъра.
Неусетно обличаш
с дъхът му света…
Аз не зная все още какво си.
Но усещам лика ти зелен.
Тъмноок. Там … зад вишната боса.
Бавно идваш.С пътеката в мен.
В тези пъстри цветя
или в детска усмивка
с пълни шепи от жива,
копняла вода…
губя всички пътеки нататък.
Оживява стихът ми. В една…
-----
Бавно идваш…с мъглата.
И южните песни
на птиците.
В капка утринен дъжд
от ръба на стъкло.
С аромата на нощното биле
в очите ми.
Край върбите на този живот...
Свидетельство о публикации №111062406632
И за това че съм във Вашето дружество и за поместените мои стихове...
Чудесна сте!
Пламен Парнарев 10.10.2014 09:59 Заявить о нарушении