В небе, изрязано от бръчки –
като след край на младост…
оглежда дневното си тяло
Сиера Гуадарама.
Април, облечен във зелен
и хладен вятър,
разделя казаното в нас –
на дъх. И памет…
Отгоре кръст си построил
един сатрапин.
( Умрелият не ми е враг.
А само дата…)
Под кръста – легнали във мир-
убиец до мечтател.
Скали, попили толкоз смърт –
от жертва. До предател…
Къде си, скъпа Долорес?..
Във кой да те открия?
Испания не вижда днес.
“ No passaran!” не е Севиля.
Живее в песен на Хосе…
В “Риал” – с парфюм от “Хуго”.
Испания на Веласкез
не те сънува , Долорес…
Не те сънува.
-----
Порязал голата земя,
кърви и търси вятърът
онази мъничка жена –
да хвърли мак на раните…
Пасионария
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111061802432
Свидетельство о публикации №111061802432
Рецензии