В далечна есен
(на сън оттука…)
въздъхна вятърът.
И скри очите ти…
Мълчах до пейката.
В ръжда от мръкнало.
Смъртта и ангелът
дойдоха. С пъкъла…
П.С.
Човекът в мен
облича бяло.
С нощта през вените
изтича… В тялото.
Оставя буквите
( на сън оттука)
в една молитва –
за всеки случай…
А утре,
малко преди да тръгне,
мъртвецът в мене
ще скрие ъгъла
на тази топла
и тъмна стая…
в следа от лятото.
Или безкрая…
приказка
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111061703449
Свидетельство о публикации №111061703449
Рецензии