Эпоха
тебе осталось
до журавлиных верениц.
Какая жалость!
Увы, эпоха так мала,
открыта мести,
где снова лесть и похвала
сойдутся вместе.
А так хотелось напрямик
к любви и счастью,
но тает чувства снеговик.
Упившись властью,
тут объедаются верхи.
Сироткам – слезы.
И, в наказанье за грехи,
уходят грезы.
16.06.2011
Епоха
Колко жалко, че няколко страници
само ти останаха
до на жеравите върволиците.
Колко жалко!
Уви, епохата е така малка,
открита да помете,
където ласкателство и похвала
пак ще се съберат,
А така ми се искаше направо
към любов и щастие,
но снегът чувствата стопява.
Упоени със власт
тук ояждат се върховете.
На сираците - сълзи.
И в наказание за греховете
отиват си мечтите.
перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой
Свидетельство о публикации №111061601850