До края

Обичам те!
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.

Като копнеж по пролет те обичам
(със бялото на първото кокиче).
Ранима те обичам, и оцеляла,
като врабец след дълга снежна зима.

Обичам те до края на съня, където
под клепките ми си заключен,
до първите лъчи на всяко утро,
със слънцето в очите ти изгряло.

Като стихия те обичам...
И дъжд, по-шумен от въздишки.
Без свян, без чувство за вина...
Обичам те!
До крайчеца на сетните ми стихове.



Вольный перевод - Екатерина Сосевич Карпенко: http://www.stihi.ru/2012/02/19/4570

До краёв

Я люблю тебя! Пусть дни ненастные -
Осенью унылой и зимой!
Боль люблю в тебе… и это счастие,
Когда ты бываешь только мой!

Ты мне нужен, как капели вешние
(Я - подснежник первый у ручья!)…
Ранена любовью и излечена -
Так тепло врачует воробья…

Я люблю тебя во снах волнующих,
Где ты до рассвета заключен…
Я люблю в глазах твоих чарующих
Солнце, заигравшее лучом…

Я люблю тебя стихийным пламенем
И дождем, что заглушает вздох...
Чаша не вином хмельным полна моя -
О тебе стихами до краёв!