Едно сме с теб…
А глината я няма.
И формата.
И колелото на Грънчаря.
Дежурни погледи
реди след нас
балконът.
Останалото е привидност.
Край на гара.
Светулка сред мъглата…
или нещо,
което в мене закъснява.
Или, в което се повтарям…
Едно сме с теб.
А теб те няма…
Отдавна с мойта кръв
лекувам рани-
мехурчета в потока на съдбата
отвъд търкулнатия свят.
Останали…
от име. Или важна дата.
Едно сме с теб –
една сама черта.
И белег от ръката на Грънчаря…
-----
Потапя август сребърна игла
в разтопеното тяло на небето.
Петна попиват есента.
В останали пространства. И дървета…
едно...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111061203230
Свидетельство о публикации №111061203230
Рецензии