Някъде, където няма зима…
или всеки
е във филма си…
и сякаш
въздухът е тъй раним
и неподвижен…а небето ми
пълзи към нищото.
Зная, лятото е на привършване –
слънцето отново меси глина.
И започва с нея да изкачва
утро по гърбицата на юли.
После август потопява четка
нейде от зеленото-
до охра.
И бележи с точки пейзажа-
дни облечени в треви, дървета, хора…
Ще заминем с теб, Хуана.
В някаква неделя ще заминем…
миг преди дъждовният септември
да разтвори с късното зелено
пясъчния бряг в очите ти.
Миг преди да свърши тази лента…
ще заминем с капчицата есен
някъде, където няма зима …
В бялото лице на твоето име.
някъде...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111060402619
Свидетельство о публикации №111060402619
Рецензии