Уморен минувач
е денят ми,
осъмнал до бялото.
Под небе, натежало от водни кервани.
Пие нощем роса…
Или в своя бездомен чадър
пази шепа от летния вятър…
В мен върви –
срещу първите капки…и погледи.
Подранил минувач –
между хора…подметки. И кал.
С обещания за безкрайност
се храни.
Моят ден – беден пътник
от краен квартал…
Ако мрази,
светът е щастлив.
Щом обича-
обича без думи.
Иска в мен да остане –
такъв…до керваните лунни.
Ала цял, хубостникът –
без прашинка.
Без кал…Или бръчка.
Сякаш сън,
скрил лицата на ситите дни…
Той върви-
все дъждовно намръщен. А отдавна…
у мен не вали.
метафора на една суша
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111053005576
Свидетельство о публикации №111053005576
Рецензии