“Някой ден ще си намериш стряха.
С нощни пътища и ласкав вятър.
Някой ден…далечен като вярност
в твоя залив ще заспи луната.
А на утрото
по пясъка ще тича
нейното дете…
след пръстен минало.
По следата, знам…
вълните ще обличат
нов хитон за твоята любима.”
-----
Някой ден ще доживея, мила…
есенните стъпки на мъглата.
Или в мен ще си намери стряха
някой ден от зима на приятел.
А сега е късно да пътувам
с нашето погубено единство -
в остров за едно сбогуване
капе лунната мъниста…
гледане на ръка
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111052705597
Свидетельство о публикации №111052705597
Рецензии