Един след друг ще ни извика,
присвила пръст…с познатото лице.
И няма да изгубим своя ред-
снишени ще се видим…ден по ден.
Каквито сме били…или небили.
Какво е в синьото. Или пък в хлорофила
на нечия следа от чуждо име.
Та в нас е продавачът на вода,
пренесъл с гърбицата си морето.
И своето лице накрай света
намерил до разсъхната галера…
Ще видим – като срязан път…
надве –
какво ни е душило. И какво копнеем.
Какво е бялото преди било.
Какво било е черно.
И в какво сивеем…
Един след друг…
Спокойният и дъх
ще ни разкрива негатива-
наблизо до откраднатите дни
самата болка търси име.
Присъда или знак, че след смъртта
ще носи гърбици пустинята…
процесия в Санта Круз
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111052505594
Свидетельство о публикации №111052505594
Рецензии