Сълзи нощта, в лилави капки.
Рисува сенки, спомени, тъги
и сблъсква се с едно очакване,
разтваря в него своите очи.
Оглежда го. От разстояние
чертае го със лунния контур,
със топлия си вятър вае го,
обшива го със звездния си шнур.
Изсича му зеница на сърна,
рисува и поточе сред скали,
набраздява в него тишина,
в тъмното го пуска да вали.
Ромоли то, тихо ромоли,
до лъч, разрязал тъмнината,
завлича в бистрите води
всяка нощна сянка от тъгата.
Разпуква утрото в нюанси
на розов и оранжев цвят.
Светло е и знам, че там си –
сгушено във малкия ми свят.
Очакване
© Copyright: Ани Монева, 2011
Свидетельство о публикации №111052108172
Свидетельство о публикации №111052108172
Рецензии
толкова лирично...обичам тази
загатната нежност и топлота в стиховете ти,
мила Ани, този стих е прелестен,
с обич те прегръщам.
Мария Магдалена Костадинова 29.06.2011 14:19 • Заявить о нарушении
загатната нежност и топлота в стиховете ти,
мила Ани, този стих е прелестен,
с обич те прегръщам.
Мария Магдалена Костадинова 29.06.2011 14:19 • Заявить о нарушении