по Иван Динков
Народ, измислян векове –
насън. По памет…
Разравя чужди грехове.
Със сърп и рало.
Едрее в нощния му зид…
търкалян камък.
И буди трудните съдби.
В една измяна.
По празник…или по тъга –
вежлив. Облечен.
Налива с вятър
хвърчила.Или…
с лъжи за вечност.
Среднощен. Изтрезнял. И млад.
В жаравата с портрети
до кръв заравя ходила.
За пътя… да му светят.
Народ – в измислени лица.
И чужд. От епитети.
С фамилни улици
и мак
мечтите си погребва.
-----
Живея в този кръговрат.
С една добра надежда –
че утре моя сбъркан свят
децата ще подреждат…
апокриф
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111052102836
Свидетельство о публикации №111052102836
Рецензии