Подобно на ръждива лодка
животът тихо
си изплита сянка.
От сушата на моя ден.
До островите на дъгата.
Подобно
на залязващ лъч
навярно…
оттича сън от твоето лице.
Животът бавно си завърза плитката.
И с нея хвана моето сърце…
А вечер се завръщам
в чуждо детството,
нахранил мълком
дневните си кучета...
И сякаш е едно наследство –
отвътре продължават да ме душат...
Подобно на товарна баржа
от себе си потеглям лек. Без вятър.
Затъкнал ежедневните си мелници.
С парчета сън.
И делници от пясък…
-----
В морето
на щастливите орисани…
подобно знак по лист
от гневна гума,
животът сякаш се подписва-
зад сянка в мен.
И мръсна дума…
подобия по пътя
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111052003325
Свидетельство о публикации №111052003325
Рецензии