Добре и трайно всичко тук е сътворено-
в средата на Ересма и Кламорес.
В стени от камък, хлад…От тишина…
Сеговия живее, разделена
на минало. И бъдни времена.
Помежду тях е дневният мравуняк-
следи от стъпки. И лица.
Отворя ли очи, небето се отделя.
В зеленото и сиво на града
усещам сякаш
някакво привличане –
единствено за мене…и сега
Сеговия прелива в цветовете
на пролет, есен…синева.
По каменните улици живеят
усмивки, погледи, слова…и сякаш
те за мене съществуват
от памтивек, от минали години…
отворя ли очи за твоя свят…
Отворя ли очи, потъва планината.
В пътеки и реки – до Алкасар.
Сеговия е моето дуенде
в следобедната мека светлина.
Зелени стръкове са тука
всички думи.
От ехо на подземни гласове.
Пресичам бавно твоите градини.
И вярно бие моето сърце…
поема за Сеговия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111051505934
Свидетельство о публикации №111051505934
Рецензии